Наричаме я „истинска“ любов. Вероятно за да я разграничим от някаква друга. Така е и в работата. Изпитваме истинска ангажираност или я заместваме със сделката: труд срещу придобивки. Лошо ли е? Не. И е доста обичайно. Размяната може да е справедлива и двете страни добросъвестно да си спазват ангажиментите. Просто не е „истинска“. За истинската са валидни три неща:
Дава се, не може да се поиска.
Не можем да поискаме от някого да ни обича. Не можем да поискаме или да си купим ангажираност. И двете се дават. Обичаме някого, заради това какъв човек е и заради емоциите ни заедно. Ангажирани сме с работа, заради смисъла на това, което правим и начина, по който го правим. В управлението ги наричаме предназначение или мисия и култура. И любовта, и ангажираността са емоции, не рационален избор. Не прехвърляме любовта си към друг, защото се облича по-добре. Не се ангажираме повече с фирма, защото е по-стилен офиса. Любовта и ангажираността се дават.
Не е състояние, а е действие.
Не е какво изпитваме, а е какво правим. Не е дори намерение, а е реалните ни действия. Няма значение какво изпитваме към любимия човек, ако не го проявяваме в думите и действията си. Когато нещо в работата ни радва, трябва да го кажем, не да очакваме някой да ни прочете мислите. Когато нещо искаме, го правим без да чакаме някой да ни го възложи или да ни упълномощи. С бездействия не проявяваме нито любов, нито ангажираност. Например, ако обещаем нещо и не го направим, макар и да сме имали намерение, показваме безразличие и нараняваме. Любовта и ангажираността са действия.
Приоритет е сега.
Сигурно и вие познавате хора, които „някога ще…“ и някога се превръща в никога. Заети сме и все по-заети ще ставаме. Тичаме по разни спешности и искания на други хора и понякога нямаме време за това, което е наистина от значение. За да живеем ни трябва време. Времето сега. Сега да прегърнем любимия човек и сега да се занимаваме с любимата работа. Не да го оставим за утре, защото днес сме много натоварени и изморени. Животът си е наш и нас зависи да даваме приоритет на този и това, което обичаме. Любовта и ангажираността са приоритет сега.
Всички се стремим към щастие. А то е в истинската любов, която в работата наричаме ангажираност. Започва с разбирането на себе си. Ако се чудите къде ви е сърцето, следвайте ума си, когато блуждае. Когато не правим нищо, (напр. аз когато се разхождам в планината), мислим за любимия човек или любимата работа. Умът следва сърцето. Когато двете са свързани, имаме мечти и ги реализираме, имаме кураж и побеждаваме, има смисъл и го живеем. Има я „истинската“.
Диляна Дочева
Comments