Диляна: Емоционална жилавост сега в топ 10 най-важни умения Световният икономически форум. Какво я прави толкова значима? Защо да си емоционално жилав лидер?
Ани: Реалността, в която живеем, въплъщава промяна от огромна величина. Принудени сме да се справяме с непредсказуеми предизвикателства буквално едно след друго, с безпрецедентни промени за кратко време, в бърза последователност и всичко наведнъж. Всички тези събития предизвикват негативни емоции и високи нива на стрес, които влияят на нашата продуктивност, физическо и психическо здраве и като цяло на нашето благополучие. Всичко това изисква от нас да сме жилави, еластични и с високо ниво на самоуправление.
Жилавостта изплува в челната десятка на критично важните умения до 2025, в новопоявилата се група умения свързани с управление на себе си, според Световният икономически форум.
Диляна: Когато искаше да каже, че някой ще се справи с трудност в живота, баба ми казваше, че той е „жилав“. Сега зачестиха трудностите, които ни огъват. И то такива, които ни огъват емоционално. И емоционалната жилавост стана задължително умение, особено за лидерите в бизнеса. Тази тенденция изглежда ще продължи. Ако не сме жилави, не можем да работим нормално.
Ани: Новата реалност се отразява на способността ни да отвръщаме на предизвикателства, трудности и злополучия с еластичност и гъвкавост. Това е емоционална жилавост, която ни помага да „отскочим“ от негативното преживяване и да се върнем обратно в нормалното ни функциониране т.е. да развием капацитета да се адаптираме и приспособим към стреса и всякакви злополучия, които ни се случват. Това е да си емоционално жилав лидер.
Злополучия има винаги, по-малки, по-големи, по-кратки или по-дълготрайни. Не можем да променим този факт, но можем да контролираме нашия отговор като бъдем емоционално жилави. Проблемът е, че когато се натрупват негативни емоции непрекъснато и ние не знаем как да ги управляваме, тялото ни генерира хормони, водещи до стрес, претоварване и бърнаут. Не е нужно да се стига до тях, можем да вземем мерки, така че да ги използваме много продуктивно. Не си даваме сметка колко много неща от науката не познаваме, а можем да ги използваме, за да олекотим ежедневието си и да се чувстваме по-добре.
Диляна: Това е разликата, която трябва да осмислим: да си твърд или устойчив и да си жилав са различни неща. Моя позната е най-коравия човек, когото познавам. Окото й не трепваше пред проблеми, работеше за трима. Когато чух, че е в болница с бърнаут и е вече „аут“ от фирмата, не можех да повярвам, че точно на нея може да се случи. Вероятно всеки позната такъв железен човек, който се е пречупил.
Ани: Всъщност понятието жилав за хората идва от материалния свят, когато нещо се огъва, разтегля без да се къса или чупи. Пример за жилавост е ластик, който се разтяга и се връща към нормалния си размер след като се пусне. Точно тук съществува жилавостта, т.е емоционална жилавост, човек да проявява поведения, които му помагат да се справи емоционално в трудната ситуация и да продължи напред от злополучието като бързо се възстанови в нормалното си състояние.
Докато устойчивостта се отнася за нещо, което стои здаво, твърдо, не се клати или колебае, но при по-силно и продължително въздействие може да се срине и счупи. Това се е случило и с твоята позната – трупа, трупа стрес и негативни емоции и в един момент се чупи.
Диляна: Преди години говорихме за управление на стреса, сега по-адекватно е да развиваме жилавостта. Стресът е постоянен и както казва мой колега, всички живеем в Съединените Щати на Стреса. По-умно е да управляваме себе си вместо целите щати. Може и друга полза да извлечем, освен справяне с несгодите.
Ани: За да усетим наистина ползите на емоционалната жилавост, трябва да си даваме сметка, когато преминаваме през неблагоприятни събития как се справяме с емоциите си и как се събираме обратно. Емоционалната жилавост ни помага да превърнем ежедневната реалност в ситуация, в която да правим продуктивни неща на работното място и в личния си живот. Бързото възстановяване от злополучия ни прави по-способни да използваме промяната, да решаваме проблеми и разрешаваме конфликти.
Жилавостта ни позволява не само да се справим със стреса и несгодите, но и да се учим от тях. Да прилагаме нови подходи и поведение, които ни помагат да се развиваме, израстваме и адаптираме, което пък ни подготвя за бъдещи предизвикателства. Така ставаме по-жилави, по-еластични и процъфтяваме чрез тях.
Не на последно място е благоприятното въздействие на общото ни благополучие. Емоционална жиловост е вътрешен мотиватор и без съмнение всички трябва да бъдем практици по емоционална жилавост.
Диляна: Твърдостта клони повече към чертите на характера, докато жилавостта – към знания и практики. Жилавостта можем осъзнато да развиваме. Не е даденост, с която да се примирим.
Ани: Често очакваме животът да върви в една посока и когато неочаквани събития променят посоката, трябва да се справяме с това. Всички се справяме със стресори през живота си и изграждаме жилавостта си в някаква степен. Въпросът е това да бъде съзнателен и целенасочен процес. Личната жилавост зависи от случаващото се около нас, специфичните предизвикателства, пред които сме изправени или ако сме затрупани от много неща, които се случват едновременно. За това е от ключово значение да разберем какво лично за нас е емоционална жилавост и какво е необходимо за нас лично, за да я развием и подсилим.
Диляна: Както по-зрелите хора са типично по-емоционално интелигентни, така и животът ни учи на жилавост и всеки си е намерил своите начини да се справя с негативните емоции на тежките моменти. Мисля, че следващата стъпка на умния човек е да не чака да се разболее, а да се заеме с превенция. Не реактивно, а проактивно.
Ани: Развиваме емоционалната си жилавост като развиваме емоционалната си интелигентност. Изследванията на Дженос разкриват положителна корелация между емоционално интелигентното поведение и жилавостта. Колкото повече хората проявяват ЕИ поведения от нашия модел, толкова по-жилави се чувстват.
Това, което е необходимо за повишаване на жилавостта е различно за всеки. Затова първо трябва да повишим разбирането за себе си, което е основната компетенция в ЕИ, за да възприемаме стратегии и дейности, които са работещи за нас и ни карат да се чувстваме добре.
Има два подхода – проактивен и реактивен. Проактивният е когато целенасочено, фокусирано, осъзнато и ежедневно практикуваме 4те основни стратегии – мисловни, физически, на взаимоотношенията и на средата. Реактивният подход е за справяне със силни емоции, когато не очакваме, че нещо ще се случи. Трябва да интегрираме в ежедневието си практики и дейности и от двата подхода, за да укрепваме личната си жилавост.
Диляна: Ясно е, че всеки от нас има необходимост и може да развива емоционалната си жилавост. Лидерите имат и отговорност – да развиват жилавостта на хората, които ги следват. Не защото са добри хора, а защото отговарят за постигане на резултати.
Ани: Да, емоционалната интелигентност и особено жилавостта, ни помага по-често да сме в продуктивно състояние.
Дженос имат и друго много интересно изследване, което показва, че жилавостта и общото благополучие също се засилват като помагаме на хората да станат по-осъзнати и по-добри в това да повлияват положително върху начина, по който другите се чувстват.
Тези интересни констатации обясняват защо лидерите трябва да възприемат двоен фокус, както върху изграждане на своята лична жилавост, така и да въздействат позитивно върху начина, по който другите мислят и се чувстват.
Диляна: Какво ще представиш на уъркшопа?
Ани: Искам да подкрепя хората с правилното разбиране за емоционалната жилавост и за това ще надникнем в науката за силните емоции и изследванията, за да влезем в дълбочина. Ще отворя дискусия за осмисляне на концепцията, за да помогна на участниците да извлекат лични прозрения, идеи и нов поглед по темата. Ще дам техники и инструменти от двата подхода, проактивен и реактивен, които ще могат веднага да приложат и усетят разликата. В допълнение искам да дам още една техника за справяне с невидимата епидемия на тревожността на фона на видимата ковид пандемия, която също могат веднага да приложат. Всеки може да промени нещо, да вземе нещо за себе си, да го приложи и да се почувства по-добре.
Диляна: Един от принципите на лидерските акселератори е, че ако нямаме какво свое да кажем, нямаме право да застанем пред аудиторията. За да провокираме и вдъхновим е необходимо, не само да знаем, но и да сме запалени по темата. Теб какво те запали ?
Ани: В личен план преминах през поредица от много трудни събития и невъзвратими загуби, които буквално обърнаха живота ми. Търсех начини да се справя, защото освен, че се чувствах много зле, не бях продуктивна нито за себе си, нито за хората около мен. Осъзнах и разбрах от личен опит силата и мощното въздействие на емоциите и защо е важно да отговаряме, вместо непрекъснато да реагираме на тях. Това ме запали по темата за емоционалната интелигенентост, а да задълбая в жилавостта беше съвсем ествествена потребност за мен. Сега по-добре разбирам хората и как се чувстват в труден момент, и мога да ги подкрепям с инструментите на ЕИ и жилавостта.
Тук има огромен потенциал за подкрепа на лидерите и тяхната емоционална жилавост, и това ме пали и мотивира. Пандемията, автоматизацията и новите технологии отключиха тази нова потребност да сме жилави до задължително умение. Първият международен стандарт за физическо и психическо здраве е факт и той очерта нови отговорности на лидерите за психическото здраве на хората в организациите. Предстои много интересна и предизвикателна работа в тази посока.
Ани Сиракова води темата Емоционално жилавият лидер във втората част на лидерския акселератор „Емоционалната интелигентност – императив в бизнеса и лидерството.
Разберете повече за този лидерски акселератор и заявете участието си.
Comments