top of page

Всеки път, когато ръководителят си отвори устата, той създава култура.

Снимка на автора: Диляна ДочеваДиляна Дочева

Актуализирано: 10.09.2023 г.


Липса на взаимопомощ, враждебност, конфликти, политики, текучество – това бе климатът в дирекцията, ръководена от мой клиент.


И бе точно обратното на желаното от него: екипна работа, отговорност и инициативност, които да спечелят лидерската позиция на фирмата. Този казус е типичен пример за това, че дори без да осъзнава,

всеки път, когато ръководителят си отвори устата, той създава култура.

Визията и целта на този ръководител мен, напълно външен човек, ме спечели. Но нямаше да я постигне с такава култура. Управляваше като мениджър, което нямаше да го изведе от кризата. Правеше три лидерски грешки.


1. Не обясняваше на хората си желаните принципи, защо са им нужни и какво означават. Не изясняваше очакванията. Смяташе, че това са принципите на професионалната етика и всеки трябва, трябва!, да ги знае.. Не обясняваше, не палеше за своите ценности, а ги очакваше, защото са естествени. Бяха естествени, но за него, не за другите Те бяха научени на друго от предходния ръководител.


2. Хората не знаеха защо прави нещо. Когато не спазваха принципите, той се ядосваше и реагираше бурно и остро. И често това обиждаше хората или ги объркваше. И смяташе, че е прав. Каза ми, трябва да го познават и да знаят какви са му ценностите и намеренията, че е човек на принципи. И наистина беше такъв. Но само ние съдим за себе си по намеренията си. Другите съдят за нас по това какво чуват и най-вече какво ни виждат да правим.


3. Беше или в режим печеля-губиш (когато се ядосваше и наказваше при неспазване на принципите), или в губя-печелиш (когато премълчаваше и правеше компромис, заради „баланс“ в отношенията). Това неизбежно водеше до токсичната атмосфера губя-губиш.


Не беше лесна промяната, започна с бебешки стъпки.

Но започна да изяснява очаквания и цели, да пояснява принципите.

Да хвали и да споделя мотивите си.

Започна да говори с хората и чудото започна да става.


Чудото обикновено става, когато не допускаме, че другите знаят, не очакваме без да кажем, а когато изясняваме,  споделяме и чуваме другия. Когато наистина си говорим. Защото всеки път, когато ръководителят си отвори устата, съзнава или не, той създава култура.


Диляна Дочева




Последни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page