Кога работата е радост? Значението на предназначението.

Какво е работата ви за вас?

„Атмосферата е хубава, хората са готини, но не намирам особен смисъл в работата си“

„Много си харесвам работата и я върша въпреки лошите отношения, емоции и стрес“

„Работя колкото да не ме уволнят. Само да намеря нещо друго и напускам“

„Работата ми носи радост. Пали ме това, което правя и работя сред свои“

Това са четири типични отношения към работата в дадена фирма.

Те зависят от съчетанието на два фактора: какви емоции изпитваме на работното си място и доколко работата в тази фирма носи смисъл за нас.

Факторът Предназначение.

Стремежът към нещо значимо и смислено за нас е нашето лично предназначение. То е всеобхватното и трайно усещане за това какво е важно в живота ни. Част от предназначението ни са неща извън работата, напр. семейство и приятели, хобита и интереси, каузи от личния живот. Друга е свързана с работата ни и ни дава своята част от енергия и смисъл. Това е ангажираността ни с определена професия, професионалното изграждане и извършване на дейности, които ни развиват и реализират.

Човек реализира личното си предназначение на даденото работно място, когато то е в синхрон с предназначението на фирмата и когато самата му работа отразява предназначението или смисъла за него. Тогава човек е удовлетворен и израства. Фирмата също печели - продуктивност и лоялност.

Професията носи смисъл сама по себе си за човек. Но, ако този смисъл не може да бъде реализиран в дадена фирма, то човек търси друга, в която може да го реализира. Хора, посветени на професията си, напускат фирми, които се интересуват основно от това да правят пари, без значение как.

Факторът Емоции.

Приятните емоции ни привличат, неприятните ни отблъскват. Това е естествено, защото емоциите са биологичен механизъм за оцеляване. Те се дължат на невротрансмитерите, които произвежда нашия емоционален мозък (лимбичната система), за да ни подаде сигнал.

Неприятните емоции сигнализират опасност. Нашият мозък не прави разлика каква е опасността. За него е еднакво дали сме сред хищници или в среда на психологическа несигурност, дали ни гони враг от другото племе или колега ни образува кортизол със самото си появяване. Нашата реакция е една и съща. При опасност в природата замръзваме, бягаме или се бием. В социалната среда се затваряме, отдръпваме или влизаме в конфликт. Ако твърде дълго сме в негативна среда на работното място, плащаме цената със здравето си. Плаща и фирмата. Правилно в последните години много фирми влагат усилия в повишаване на емоционалната интелигентност на работното място.

Приятните емоции носят спокойствие, ние сме сред своите. Чувстваме се свързани с колегите и сигурни. Това дава на мислещият ни мозък (кортекса) повече храна буквално, т.е повече глюкоза и кислород. Ние мислим творчески, решаваме сложни задачи, не се страхуваме от новото, инициативни сме. Работим в среда на разбирателство, емпатия, сътрудничество. Печели и бизнесът от повишената ни продуктивност.

Когато и двата фактора са налице – положителни емоции и смисъл, ние сме на мястото си, удовлетворени сме и работим с дългосрочен хоризонт. Когато някой от двата или двата са негативни – неприятни емоции и липса на смисъл, хоризонтът е краткосрочен, дори и да сме преценили, че за сега цената си струва.

Отговорите на въпросите:

Носи ли работата ви смисъл за вас?

Какви емоции ви носи работната среда?

отразяват какво е работата ви за вас.

Порок: безсмисленост и приятни емоции.

Работите в позитивна среда, отношенията към вас и между колегите вероятно са добри и изпитвате приятни емоции на работа. Но работата, която вършите, не носи смисъл за вас. Това може да е по две причини: няма синхрон между вашето предназначение и това на екипа или фирмата ви или самата ви работа не отразява това, към което се стремите и не ви носи удовлетворение.

Подобно напр. на пушенето, което е приятно, но ни вреди, такава ситуация е порок. Не се реализирате и не използвате възможностите си. За фирмата са пропилени ресурси, защото макар създала добри условия или даваща добри заплати, ако хората не знаят защо идват на работа, не постигат резултати.

Човек работи работа Порок, докато не се появи нещо по-интересно за него.

Посветеност: смисленост и негативни емоции.

Това е обратната на горната ситуация. Когато сте дълбоко и искрено отдадени на визията на организацията и на работата си, продължавате да работите въпреки негативните емоции. Харесвате си работата и се само-мотивирате, защото тя за вас има смисъл. Постигате лични резултати и сте доволни. Въпросът е: До кога?. Кога бремето на негативните емоции ще стане твърде тежко?

Подобна е ситуацията, когато човек е отдаден на кауза и й се посвещава въпреки несгодите, които понася в нейно име. Напр., грижа за болен близък, за хора или животни в нужда, за социално-политическа кауза.

Човек работи работа Посвещение докато величината на смисъла е по-голяма от величината на негативните емоции.

Страдание: безсмисленост и негативни емоции.

Някои фирми като че ли съществуват въпреки персонала си.  В тях и хората съществуват „на въпреки“. Не виждат смисъла на това, което правят. Не го харесват. Обикновено симулират заетост без да постигат резултати. Пилеят енергия и време във вътрешни политики и напудрено говорене. Работят с чувство на задължение, не с чувство на гордост. Най-добрите бързо си отиват. Други остават и страдат, подчинени от нужда или нерешителност. Страдат и клиентите на тези хора и фирми. И ги напускат преди служителите им.

Радост: смисленост и позитивни емоции.

Съпричастни сте към предназначението на организацията си, чувствате се част от нещо по-голямо, от нещо значимо. Вършите работата, която обичате, в която сте добри и ви носи смисъл. А позитивните емоции, предизвиквани от емоционално интелигентни поведения на ръководители и колеги, както и от средата, ви позволяват да разгърнете таланта си. Позволяват ви да вложите себе си, да творите, да се развивате. Да изпитвате удовлетворение и чувство на принадлежност.

Изпитвате радост, защото сте чувствате це́нен с работата, която вършите и цене́н от

фирмата, в която я вършите.

Когато предназначението, идващо от работата, съвпада с предназначението, идващо от фирмата и средата поражда приятни емоции, човек изпитва радост. Отношенията с фирмата са печеля-печелиш.

Защо е важно да си давате сметка какво е работата за вас?

Хората очакваме работата ни да носи смисъл, реализация на предназначението и стремежите ни. В крайна сметка работното време е част от реалния живот и той си преминава с постоянна скорост всеки ден. Естествена потребност е работата да носи радост.

Работодатели, които не отговарят на тази потребност губят хора, и то най-ценните – тези, които влагат себе си в работата си. Ако фирмата не свърже личното им предназначение с фирменото, то те ще отидат в друга, която го прави.

Управлението чрез предназначение се отразява на резултатите на фирмата. Хората, които реализират личното си предназначение на работното си място – тези, за които работата е радост, са в пъти по-продуктивни от останалите.

Д-р Диляна Дочева

---

Материалът е по основната тема в Лидерските акселератори за 2026 г. Предназначението – стратегически избор.